Здравословни сгради, градове и хора. Как да проектирамебъдеща среда за живот - investedstroi.com
office

Здравословни сгради, градове и хора. Как да проектирамебъдеща среда за живот

Пандемията засегна силно здравето и начина по който живеем, работим и общуваме. Тя повиши знанието за важността на проектирането на градовете и значението при благополучието на хората, живеещи в тях. Средно 90% от времето, хората прекарват на закрито – от 80 годишен живот, ще прекарате 72 години на закрито. Това показва как вниманието към по-здравословните закрити пространства, балансира естествената градска среда, влияе върху повишена физическа активност и може да доведе до град, който е от полза за психическото и физическото здраве на своите жители.

Опита показва, че е възможно градовете и сградите да бъдат трансформирани в системи, които могат да бъдат от полза за нашето здраве. Хората, живеещи в градовете, са с 20% по-склонни да страдат от депресия и повече от 1.6 милиона живота се губят всяка година само в ЕС поради шумовото замърсяване, което е вторият най-голям риск за здравето на околната среда в Европа след замърсяването на въздуха. Някои ключови фактори оказват силно влияние върху цялостното ни здраве в градска среда.

Експерти от различни направления се обединяват, за да проучат специфичното значение на зеленината (растения и биоразнообразие, както на открито, така и на закрито), въздух (качество), светлина (нива и замърсяване), шум (вреден ефект) и движение (свързани физически и психически ползи) при проектирането и планирането на здрави сгради и градска среда.

Зеленина за по-добър живот и благополучие
В Европа общественото пространство представлява между 2 и 15% от земята в градските центрове. Световната здравна организация препоръчва минимално количество от 9 кв.м. зелено открито пространство на жител. Въпреки че има противоречия в начина, по който един град може да дефинира зелените площи, много градове се борят да постигнат препоръчаните цели.

Тъй като градското население продължава да се увеличава, има още по-голяма необходимост градовете да станат по-зелени и да проектират бъдещи обществени зелени площи с мисъл за качество, по начин, който отговаря за здравето на жителите.

Природата като неразделна част от нашите градове

Много проучвания показват, че има връзка между близостта на човека до природата и неговото психично здраве и благополучие.

Зелените площи не само влияят положително върху психичното ни здраве – те също така насърчават физическата активност, социалните контакти и създават пространства за физическа и психическа рехабилитация, като всичко това може да помогне за намаляване на шансовете за развитие на по-сериозни състояния като сърдечно-съдови заболявания, диабет, затлъстяване и депресия. Тези състояния представляват големи разходи за обществото и заплашват благосъстоянието поради високата цена на медицинското лечение. Проектирането на повече зелени площи носи финансова полза за обществото и държавата.

Ако живеете на по-малко от 50 метра от зелена зона, ще посещавате зелена зона около 3-4 пъти седмично, но ако живеете на 1 000 метра от зелена зона, ще я посещавате само приблизително веднъж седмично. Проучванията показват също, че ако имате зелена площ близо до дома си, е по-вероятно да посетите други зелени площи.

Живот на закрито на растителна основа

Тъй като прекарваме по-голямата част от времето си на закрито, има много ползи от това да имаме растения и във вътрешна среда. Те повишават качеството на въздуха, общото благосъстояние и удовлетворението от работата. Освен това растенията могат да намалят дразненето и стреса. Няколко експеримента показват, че наличието на растения има положителен ефект върху концентрацията, производителността и креативността.

Стая с изглед

Не само стайните растения носят ползи за здравето. Гледката също може да играе жизненоважна роля за ежедневното благополучие. Всички гореспоменати предимства могат да се спечелят и от изглед към приятна зелена среда. Когато хората в техните офиси или децата в училище имат изглед към зелените площи, те показват значително по-добро представяне.

Налице са опити да се дефинира стандарт за качеството на градският живот през призмата на зеленината в общите площи. Според Сесил Ван Конийнендейк, професор по градско горско стопанство в UBC, всеки трябва да може да вижда 3 дървета от дома си, да живее в квартал с най-малко 30% покривка на дърветата (или растителност) и да е на не повече от 300 метра от най-близкото зелено пространство, което позволява множество дейности на открито.

Зелено качество – не само количество

При разработването и организацията на зелени площи не е достатъчно да засадите дървета или други зелени структури и елементи. Качеството на пространството също е важно, както и как се възприема и преживява от потребителя. Важно е да използвате местни видове растения, да се намери конкретния вид с най-добър потенциал за района.

Необходимостта от зелени площи по време на глобалната пандемия

Въпреки че качеството на въздуха в Европа се подобрява през последните няколко десетилетия, замърсяването на въздуха все още е основната причина за преждевременна смърт на континента.

Три основни стратегии помагат за подобряване на качеството на въздуха в помещенията:

  • Контрол на източника

  • Подобрена вентилация

  • Обработка на въздуха

За да разберем напълно тези стратегии, трябва да вземем предвид „места с ниско замърсяване“, вътрешни източници на замърсители, по-интелигентна вентилация, пречистване на въздуха и нива на влажност.

Контрол на източника
Градските зони на открито, които използват повече пешеходни зони през определени часове или през уикендите, могат да помогнат за намаляване на шума и замърсяването на въздуха. Много европейски градове превръщат улиците си в пешеходни зони и масово разширяват велосипедните маршрути.

Не само външният въздух влияе върху здравето ни. Въздухът вътре в сградите може да бъде еднакво вреден. Замърсителите от вътрешни източници обикновено са силно специфични за процесите на сградата, така че трябва да се обърне внимание по време на фазата на проектиране, както и на етапите на експлоатация и поддръжка.

Подобрена вентилация

Проблемът, с който най-често се сблъскваме в сградите е високата концентрация на CO2, причинена от лоша вентилация. Адекватната вентилация е един от ключовите начини за намаляване на излагането на вируси на закрито.

Основният източник на CO2 в сградите е човешкото дишане.

Наредбите в цяла Европа определят препоръчителни нива за минимално необходимия приток на свеж въздух в сградите. Тези консултативни нива също са включени в методи за сертифициране като WELL, BREEAM, DGNB и LEED.

Въздушна обработка
Пандемията Covid-19 разкри важността на системите за подаване и пречистване на въздуха в сградата. Използват се различни стратегии за намаляване на риска от инфекция в сградите. Най-лесната стратегия е да осигурите възможно най-много свеж въздух, за да разредите или премахнете всички патогени във въздуха на закрито. Съвременните климатични инсталации избягват рециркулацията на използвания въздух обратно в сградата, така инфекцията от входящи вируси отвън е много малко вероятно.

В ситуации, когато външният въздух е замърсен или дейността на закрито причинява замърсяване, качеството на въздуха трябва да се следи в реално време и да се предприемат действия за намаляване на нивата на замърсители.

Нека има естествена светлина
Осветлението, независимо дали е естествено или изкуствено, играе ключова роля за цялостното човешкото здраве и ни въздейства както психически, така и физически. От еволюционна гледна точка ние сме биологично свързани с цикъла на естествената светлина. В резултат на това нашият биологичен часовник – нашето цялостно здраве – е компрометиран от изкуствено осветление, което не зачита тази сложна комбинация от свойства.

Отчитането на естествената светлина в интериорния дизайн на домове, работни места и здравни заведения е от решаващо значение поради предимствата на естествената светлина върху човешкото здраве.

Изследванията показват, че излагането на слънчева светлина може да подобри качеството на съня. Служителите, изложени на естествена светлина, спят средно 46 минути по-дълго в сравнение с колегите си, работещи само при изкуствено осветление. Докладът описва начините, по които можем да позволим достигане на повече естествена светлина и да насърчим по-хармоничен светлинен баланс. Пълният доклад може да се види тук.

От градски шум до градски звук
Звуците в града са резултат от човешката дейност и са част от градската култура – казват ни, че градът е жив. Но градските звуци могат да се превърнат във вреден шум и да бъдат възприети от жителите като бреме – ненужни и смущаващи.

В Европа шумовото замърсяване е вторият най-голям риск за здравето на околната среда.

113 милиона души страдат от вредни нива на шумово замърсяване, което води до 48 000 нови случая на сърдечни заболявания и 12 000 преждевременни смъртни случаи. Въпреки това не е постигнат съществен напредък през последните десет години и се очаква нивата на шума да се повишат.

Приблизително 82 милиона граждани, живеещи в европейски градски райони, са изложени на нива на шум от пътния трафик над Lden 55 dB, което е праговото ниво за шум от пътния трафик според насоките на Европейската агенция за околна среда (European Environment Agency – EEA).

Само намаляването на трафика не е достатъчно, за да се гарантира спазването на преобладаващите насоки и директиви за шума. Използването на шумови екрани по пътищата и шумоизолация в бъдещи домове може да намали нивото на шума. Планирането и опазването на зелените площи и осигуряването на градски спокойни пространства помага за намаляване на вредното въздействие на шума.

Също така, добрите акустични условия са ключов фактор за висока производителност при работа с интензивна концентрация, както у дома, така и в офиси и училища, както и за способността за учене на учениците. Това се отнася както за изолация от външен шум чрез използване на звукоизолирани прозорци, така и за постигане на приятен вътрешен акустичен климат, който има достатъчно ниско време на реверберация (времето на звука, който се запазва след като е произведен), което позволява на хората да останат в стаята по-дълго без да се чувстват уморени.

Високите нива на шум поставят изисквания за вътрешни акустични регулации, включително акцент върху звукопоглъщащите тавани.

Насърчаване на движението
През последните 30 години разпространението на физическата развлекателна дейност се е увеличило, докато професионалната физическа активност е намаляла. Въпреки това, повече от една трета от възрастните са недостатъчно активни. Тази физическа неактивност причинява около 10% от общо около 23.1 милиона смъртни случая и 8.3 милиона години живот, коригирани с увреждания, загубени всяка година в европейския регион.

Covid-19 направи този проблем още по-важен. Според изследванията по време на епидемията от Covid-19, особено сред младите хора, се наблюдава значителен спад на физическата активност и увеличаване на времето, прекарано в заседнали дейности.

Освен това градските архитекти и дизайнерите трябва да вземат предвид различните видове транспорт в европейските градове, за да насърчават по-физически активно поведение. Например в 25 европейски града, особено в Южна Европа, ходенето държи повече от 40% дял на транспорта.

Активна архитектура
Тъй като прекарваме около 90% от времето си на закрито, начинът, по който проектираме нашите сгради, е от решаващо значение за насърчаването на здравословното движение. Сградите, които включват пространства за игра или спорт, или които са добре свързани с външни пространства, също са по-склонни да насърчават здравословния начин на живот.

Един град и неговите сгради могат наистина да бъдат енергизиращи и наистина положителни за стимулиране на здравето. Не е необходимо просто да приемаме лошо качество на въздуха, шум и неудобна и замърсена среда на закрито или на открито.

Важна е връзката между вътрешната и външната среда
Тъй като външната и вътрешната среда са тясно свързани, градските специалисти трябва да мислят цялостно за изградената среда. В повечето случаи необходимостта от изключително сложна и скъпа система за обработка на въздуха съществува само поради замърсения външен въздух.

Преди да започнете да проектирате системи за изкуствено осветление, използвайте най-добре естествената светлина. Естествената светлина е безплатна а човешките тела имат нужда от нея – интелигентният дизайн на фасадата и архитектурните решения могат да осигурят естествена светлина във вътрешната среда.

Зеленина като замислен дизайн
Бъдещите ни градове трябва да бъдат построени с повече зелени площи на жител и с по-високо качество. При проектирането на градски зони, улици и сгради трябва да се има предвид природата.

Природата не само е от полза за нашето психическо и физическо здраве, но допринася за по-добро качество на въздуха, по-ниско шумово замърсяване, повече абсорбирани емисии на CO2.

Насърчаване на движението
Нашите бъдещи градове и сгради трябва да вдъхновяват хората да правят най-здравословния избор, когато се движат. За да постигнат това, инженерите и архитектите трябва да се съсредоточат върху проектирането на сгради, стълбища, коридори, градски пространства и инфраструктура по много по-привлекателен и иновативен начин.

Ние от Инвестед Строй осъзнаваме нуждата от високо качество и ангажимент в посока здраве при проектиране и изпълнение на троителни обекти, затова заставаме насреща със знание и желание да постигнем най-високите стандарти.